Едва сравнително наскоро в Европейския съюз и извън него е постигнато всеобщо избирателно право. И така, кога във всяка страна са предоставени пълни и равни права за гласуване на жените?
Какво означава всеобщо избирателно право?
Всеобщо избирателно право означава, че всички възрастни – жени и мъже – могат да гласуват при равни условия.
През годините стремежът към всеобщо избирателно право е не само за да се осигури справедливост за жените, но и за мъжете, които не са можели да гласуват поради ограничения като такива, основани на религиозна или етническа принадлежност, образование или благосъстояние.
Например през 1865 г. в САЩ, след края на Гражданската война, робите, на които е било отказано право на глас, са освободени от робство и са им предоставени граждански права. През 1870 г. избирателното право на мъжете е предоставено на всички пълнолетни мъже, което означава, че пълнолетните мъже, които преди това са били роби, вече са можели да гласуват (въпреки че след това в някои щати са въведени други ограничения).
Кога гласуването на мъжете и жените в Европейския съюз става равноправно?
В този списък са посочени всички настоящи държави от ЕС и годините, в които е постигнато постоянно всеобщо избирателно право, т.е. датата, от която мъжете и жените могат да гласуват на национални избори при равни условия.
Коя е първата държава, в която жените получават право на равнопоставено гласуване?
В много държави е въведено законодателство от две (или повече) стъпки, според което в началото само определени жени могат да гласуват.
Например през 1918 г. жените в Ирландия получават право да гласуват на 30-годишна възраст (ако притежават достатъчно имущество), докато мъжете могат да гласуват на 21-годишна възраст, независимо дали притежават имущество или не. През 1922 г. в Ирландската свободна държава са дадени равни избирателни права на мъжете и жените. Остров Ман (самоуправляваща се зависима територия на британската корона, чиито жители са британски граждани) дава право на глас на собственичките на земя през 1881 г. – 37 години преди Обединеното кралство да го направи и 47 години преди да бъде предоставено всеобщо избирателно право в Обединеното кралство през 1928 г.
Това, че е предоставено всеобщо избирателно право, не означава, че жените могат веднага да се възползват от правото си да гласуват. Първите възможности за участие в избори често идват месеци или дори години по-късно.
В Литва, например, конституцията е променена през 1918 г., а жените използват правото си за първи път през 1919 г. В Гърция законът е приет през 1952 г., но жените трябва да изчакат до следващите парламентарни избори през 1956 г. В Еритрея, Източна Африка, всички граждани получават право да гласуват през 1997 г., но там все още не са проведени национални избори.
Жените често могат да гласуват на местни избори, преди да им бъде позволено да гласуват на национални избори. Това означава, че първото гласуване на жените вероятно е било в селските райони на провинция Фризия (сега провинция на Нидерландия), когато на собственичките на земя е разрешено да гласуват на местно ниво през 1689 г. През 1718 г. шведските жени можели да гласуват на някои местни избори, но това право е отменено няколко десетилетия по-късно.
Какво подтиква страните от ЕС да променят законите си за право на глас на жените?
Движенията за избирателното право и правата на жените превръщат „женския въпрос“ в част от обществения и политическия дебат в продължение на десетилетия или дори векове, преди жените да получат право на глас във всяка страна.
Но тези движения не се случват във вакуум – те са част от една непрекъснато променяща се политическа ситуация. Прегледайте списъка по-горе и ще разберете, че много от датите на промяна попадат в исторически периоди, свързани с големи политически промени, например постигането на независимост на дадена държава или последиците от регионална или световна война.
Законодателството на Финландия от 1906 г. е създадено по времето, когато тя е автономно Велико княжество, анексирано към Русия. През 1907 г. във Финландия са избрани първите в света жени депутати, но едва през 2000 г. жена е избрана за президент, а през 2003 г. – за министър-председател.
В Естония, Латвия и Полша това се случва, когато страните получават независимост от Русия през 1918 г. През този период към края на Първата световна война и няколко години след това всеобщо избирателно право е предоставено в Австрия, Чехия и Словакия (по това време Чехословакия), Дания, Германия, Ирландия, Литва, Нидерландия и Швеция.
Промените по време на Втората испанска република (1931 – 1937 г.) довеждат до установяването на правото на гласуване на жените в Испания през 1931 г., но усилията за постигане на този важен етап датират от средата на 19 век. Всъщност на жените е разрешено да гласуват за кратко време от 1924 до 1926 г., но по това време не са провеждани избори.
Съвременните Хърватия и Словения получават всеобщо избирателно право в рамките на формирането на втората Югославия след освобождаването на областта от германска окупация през 1944 – 1945 г. Други държави, в които законодателството е променено в периода след края на Втората световна война, са Белгия, България, Франция, Унгария, Италия, Люксембург и Малта. В Румъния последното ограничение на гласуването е премахнато през 1946 г. Ограничението е, че само мъжете и жените, които могат да четат и пишат, имат право да гласуват – нещо, което засяга несъразмерно много жените.
Превръщането на Гърция в национална държава след края на гражданската война през 50-те години на миналия век поставя много въпроси пред обществото, включително за ролята на жените в него. В резултат на това „въпросът за жените“ е поне частично решен със закон през 1952 г., даващ на жените право да гласуват. Това е и годината, в която Гърция се присъединява към НАТО.
В Кипър е предоставено всеобщо избирателно право през 1960 г. след освобождението на страната от Великобритания.
За първи път жените в Португалия получават ограничено право на глас през 1931 г., но едва през 1976 г., след края на авторитарния политически режим Естадо Ново (Estado Novo), те получават пълни избирателни права, равни на тези на мъжете.
Кои са последните места, в които жените получават право на равен глас?
В Европа последните юрисдикции, в които жените получават право на глас, са Лихтенщайн през 1984 г. и швейцарският кантон Апенцел Инерроден през 1991 г. В Швейцария е предоставено пълно избирателно право през 1971 г., но то не се прилага в района на Апенцел Инерроден.
Жените в Саудитска Арабия получават право на глас през 2011 г. и гласуват за първи път през 2015 г. И въпреки че жените в Бруней имат право да гласуват, в страната не са провеждани избори от 1962 г. насам и затова жените не са имали възможност да упражняват това право.
Има само една страна в света, в която жените нямат законно право да гласуват – Ватикана. Това е така, защото единствените избори, провеждани там, са за избор на папа, а право на глас имат само кардиналите на Католическата църква, които трябва да са мъже.
Разбира се, има разлика между законно право и практическа реалност. Въпреки че съществува всеобщо избирателно право, това не означава, че всеки може винаги да се възползва от възможността да гласува.
Страховете от тормоз или насилие, перспективата за последици или отхвърляне от семейството или обществото, или дори практическите ограничения като изискването за официален документ за самоличност, възпрепятстват някои хора – непропорционално голям брой от които са жени или част от общности в неравностойно положение – да упражнят правото си на глас.
И така борбата продължава.